Speaker A
„Дали облагането на нездравословните храни би подобрило здравето на обществото?“ Увеличаването на цената на цигарите чрез данъците върху тютюна е един от най-ефективните начини да се намалят вредите от тютюнопушенето.
Облагането на нездравословни храни с данъци може да подобри общественото здраве чрез намаляване на консумацията на вредни храни и стимулиране на здравословни избори.
Key Takeaways
- Данъците върху нездравословните храни и субсидиите за здравословните могат ефективно да променят хранителните навици.
- Бедните слоеве на обществото биха имали най-голяма полза от такива данъци, подобрявайки здравето им.
- Хранителната индустрия е мощен противник на регулациите и данъците, използвайки лобиране и дезинформация.
- Необходими са комплексни и многостранни подходи за борба с хроничните заболявания, свързани с храненето.
- Внимание трябва да се обърне на непредвидимите последици и заместващите ефекти при промяна на цените на храните.
What the video covers
- Данъците върху цигарите са ефективен модел за намаляване на вредната консумация и могат да послужат за облагане на нездравословни храни.
- Общественото здраве може да се подобри чрез три подхода: информиране, стимулиране и институционални регулации или данъци.
- Данъците върху нездравословните храни намаляват тяхната консумация, а субсидиите върху здравословните храни увеличават потреблението им.
- Данъците върху наситените мазнини могат да спасят хиляди животи, като най-силно ползват бедните слоеве на обществото.
- Хранителната индустрия често се противопоставя на данъците чрез лобиране и дезинформация, както се случи в Дания с данъка върху наситените мазнини.
- Реални примери показват, че субсидиите и данъците влияят на потребителските навици, но има риск от непредвидими последствия, като заместване на вредни храни с други.
- Дания отмени данъка върху мазнините под натиска на индустрията, въпреки че данните показват намаляване на приема на наситени мазнини.
- Промените в цените на храните могат да доведат до значителни подобрения в общественото здраве, но трябва да се внимава за заместващи ефекти.
- Образованието и етикетирането сами по себе си не са достатъчни без подкрепящи регулации и финансови стимули.
- Здравната икономика често е поставена на втори план след икономическите интереси на хранителната индустрия.
Full Transcript — Download SRT & Markdown
Speaker A
Увеличаването на цената на цигарите само с 10% би могло да предотврати милиони смъртни случаи, свързани с тютюнопушенето.
Speaker A
Така че какво може да кажем за облагането на нездравословните храни? Като цяло личностите, които вземат решения относно общественото здраве, имат три основни възможности: информиране на потребителите чрез етикетите, стимулиране чрез различни инициативи или по-сериозни подходи, като институционални регулации или данъци.
Speaker A
Тези видове подходи са се оказали решаващи за намаляването на употребата на тютюн, злоупотреба с алкохол и смъртни случаи в резултат на автомобилни катастрофи.
Speaker A
Например, образоването на шофьора само по себе си или поставянето на етикети на колите с информация за рисковете от катастрофи не помогнало толкова, колкото подсигуряването, че всички коли имат вградени въздушни възглавници.
Speaker A
Като се има предвид, че сърдечно-съдовите заболявания само убиват 10 пъти повече хора от произшествията на пътя, може би съвременната епидемия на заболявания, свързани с храненето, изисква подобен многостранен подход.
Speaker A
Дори и умерените подобрения в храненето могат значително да намалят бремето на хроничните заболявания, така че вероятно една национална система на субсидии за добрите храни и облагане с данъци за лошите би могла да допринесе за един по-осъзнат избор на храни.
Speaker A
Но дали ще работи на практика? Систематичният анализ на наличните доказателства показва, че ще заработи, като намали консумацията на вредни храни - колкото повече данъци има, толкова по-малка консумация ще има и ще се увеличи употребата на здравословни храни -
Speaker A
колкото повече субсидираме храни като плодове и зеленчуци, толкова по-евтини стават те и съответно ще се ядат повече.
Speaker A
Ето как една малка разлика в цената успява да намали излагането ни на олово. А какво ще кажете за данъци, които да намалят излагането ни на наситени мазнини?
Speaker A
Такъв данък би могъл реално да спаси хиляди животи. Но чакайте малко. Дали такъв данък не би засегнал в по-голям обхват бедните хора?
Speaker A
Да, те ще спечелят най-много! Това е като данъците върху цигарите: бедните имат най-голяма полза от тях.
Speaker A
Това именно е класическият спор в тютюневата промишленост: данъците върху цигарите са несправедливи и регресивни, като тежестта пада най-вече върху бедните, на което групата на общественото здравеопазване отговаря: ракът е несправедлив, ракът несправедливо създава тежест за бедните, така данъците ще имат най-голяма полза за тези, които са най-зле.
Speaker A
Така нареченият „Комитет срещу несправедливи данъци“ бил просто един фронт, организиран и финансиран от тютюневата промишленост, често срещана тактика, използвана от индустрията, с цел да скрие ролята си в борбата срещу данъците върху тютюна, простирайки се отвъд това да подкупи просто всички политици.
Speaker A
Фактът, че индустрията се бори със зъби и нокти, предполага, че данъците върху тютюна могат наистина да въздействат на консумацията, но голяма част от данните относно данъците върху храните и субсидиите са основани на шаблони или заявени предпочитания при хипотетични сценарии,
Speaker A
където хората просто казват, че ще променят навиците на консумация според цената, но до сега не е имало реална информация за това.
Speaker A
Може да подложите хората на модерни 3D супермаркет симулатори и да установите, че отстъпки от 25% на плодове и зеленчуци изглежда увеличават купуването на плодове и зеленчуци с 25%, почти 1 кг на седмица, но от виртуалните зеленчуци тук няма да има полза.
Speaker A
Дали това работи в реалния свят? Да. Най-голямото здравноосигурително дружество в Южна Африка започнало да предлага 10 или 25% връщане на парите от закупуване на здравословни храни за стотици хиляди домакинства - до 500 долара на месец.
Speaker A
Защо го правят? Защо биха върнали обратно пари? Защото работи, очевидно увеличаването на консумацията на плодове и зеленчуци и пълнозърнести храни, като междувременно се намалява консумацията на храни с високо съдържание на захар, сол и мазнини, включително преработено месо и „бързи храни“.
Speaker A
Субсидиите обаче са по-популярни от данъците. В Европа много държави са въвели данъци върху сладки или солени храни.
Speaker A
Но Дания е първата страна, която въвежда данък върху наситени мазнини, като месото и млечните продукти, но отнело само една година на хранителната индустрия да потуши вълненията, демонстрирайки, че защитниците на общественото здраве са слаби в решаването на въпроси на корпоративната власт, огромно разминаване
Speaker A
между влиянието, упражнявано от специалистите по здравеопазването, сравнено с политическата мощ на хранителната индустрия, напомняйки за спора относно поставянето на червена или зелена точка като при светофар на етикетите на храните, които са далеч по-лесни за разбиране.
Speaker A
Така че индустрията полудя и похарчи повече от един милиард долара, за да премахне предложението в полза на наръчника за дневното количество етикети „донесете си калкулатор в магазина“, за да направят всичко колкото е възможно по-объркващо.
Speaker A
Дания накрая отмени данъка върху мазнините и захвърли идеята за данък върху захарта, защото интересът на селскостопанската и хранителната промишленост заявил, че твърде много работни места ще бъдат изгубени, ако хората се хранят по-здравословно.
Speaker A
Очевидно здравата икономика е по-важна от здравото население. По ирония на съдбата данъкът се отменя точно когато започват да излизат на преден план резултатите от приемането му.
Speaker A
Въвеждането на данък върху наситените мазнини наистина се оказа, че допринася към това датските потребители да намалят приема на наситени мазнини, произхождащи от месо и някои млечни продукти, но не и от заквасена сметана.
Speaker A
Хмм, защо? Ами хората накрая започнали да консумират толкова много повече нискомаслена заквасена сметана, че в крайна сметка тя надминала ползите от по-малката консумация на пълномаслената заквасена сметана, така че винаги трябва да мислим за непредвидимите последици.
Speaker A
Ако хората заменят сладките със солен чипс например, едва ли това ще е в полза на общественото здраве.
Speaker A
Едно проучване в бранша, свързано с данък върху содата, открило, че можем да намалим така купуването на сода, поне в краткосрочен план, но домакинствата вероятно просто ще започнат да купуват повече бира.
Topics:данъци върху хранинездравословни храниобществено здравесубсидии за хранинаситени мазнинихранителна индустриярегулацииздравословно храненеполитика за хранитехронични заболявания
