Ветрената мелница - Елин Пелин

Здравейте!

Продължаваме нашите срещи със следващия раздел от конспекта за зрелостния изпит.

И това е темата за труда и творчеството.

Тук ще се запознаем с красиви класически произведения на българската литература.

Наред с разкази от Елин Пелин и Йордан Йовков, ще се докоснем и до един съвременен автор, Виктор Пасков.

Днес ще разгледаме разказа на Елин Пелин Ветрената мелница.

Какво си спомняте за този автор?

Певец на българското село.

Точно така. Селото е една от основните теми в края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Какво друго помним за Елин Пелин?

Майстор на късия разказ, разбира се.

Кои други разкази от Елин Пелин си спомняте?

Косачи, По жътва, Андрешко, Спасова могила.

Чудесно.

Днес ще се запознаем с разказа Ветрената мелница.

И ако във вече изучаваните разкази виждаме българското село като място на страдание, бедност, обреченост, то тук ще усетим жизненост, красота, любов и идилия в селския живот.

Неслучайно и този разказ е поместен в раздела Трудът и творчеството.

Да си припомним ли съвсем накратко сюжета?

Като къс разказ има една сюжетна линия и действието се развива за кратко време, а героите са малко на брой.

Продължилата суша кара двамата главни герои, дядо Корчан и Лазар Дъбака, да се заемат с построяването на вятърна мелница.

И докато мъжете работят упорито на баира, младият мъж съглежда над Витоша бяло дъждоносно облаче.

Радостната новина бързо обикаля селото.

И скоро хората се събират, за да я отпразнуват.

Дъждът е благодат за селския труженик.

Той ще спаси реколтата.

Вдига се весела олелия, мъжете излизат с бъклици като на сватба, момите запяват.

Дори църковната камбана бие като на празник.

Хората, забравили грижи и неволи, заиграват хоро.

И това е танц на надеждата.

Пристига и 18-годишната красива внучка на дядо Корчан.

А тя се заяжда с ергена Лазар, като се опитва да го отклони от работата му.

И тук ставаме свидетели на една зараждаща се искрена и чиста любов.

Христина предлага на Лазар да се надиграват.

И поръчва на гайдаря да засвири ръченица.

Ще ви припомня, че в българската народна традиция, ръченицата е сватбен танц.

Двамата млади затанцуват страстно и съвсем естествено всички погледи са приковани към тях.

Дъбака сякаш не стъпва на земята, носи се като вихрушка.

И прави неподражаеми движения с краката.

Но Христина гордо и предизвикателно застава смело пред него.

И му заявява, че ще го надиграе.

Дори му предлага да се обзаложат.

Става все по-интересно, особено след като чуем цената на облога.

Лазар вдига копринен връв с нанизани жълтици на нея и обещава да ги подари на Христина.

Ако тя го надиграе.

Залогът на момичето е още по-вълнуващ.

Тя обещава, че ако той я надиграе, ще му пристане.

Тоест, ще се ожени за него.

Лазар чрез танца ще докаже зрелостта си, издръжливостта си, силата си.

И там, където думите не стигат, започва да говори тялото.

След едночасово надиграване, девойката спира, отмаляла, запрахтяна и се предава.

Не мога повече.

Надигра ме.

Признава тя.

Гайдарят престава да свири, а навалицата весело зашумява и припомня, че облогът трябва да се изпълни.

Христина се обръща към Лазар и твърдо казва, че държи на думата си.

Момъкът вади наниза жълтици, завързва го на шията й и я повежда към дома си.

На припомнянето на дядо Корчан за ветрената мелница, Лазар закачливо отвръща, че той си е намерил вече друга.

След като си припомнихме съдържанието на разказа.

Нека обърнем внимание на заглавието.

Какво символизират вятърът и мелницата?

Вятърът, знаете, е едно от природните стихии и още от старогръцката митология, че и от Библията, се свързва с хаоса, злото.

Изпратени от природата като предупреждение.

Помните, Бог изпраща потопа като наказание за греховете на хората.

Но вятърът се свързва и с вечното движение, с порив към промяна.

С промяна асоциираме и мелницата, тя преобразява силата на вятъра в положителна енергия.

В началото на разказа ни представя недовършената и изоставена ветрена мелница.

На пръв поглед това може да изглежда тъжно, защото един строеж, в който е вложен много труд и надежда, стои като скелет.

Но краят на творбата ни внушава, че по-важно е човек да не изгуби вътрешната си хармония.

Подхранвана от труд, любов и творчество.

Нека се спрем и на героите в разказа.

Дядо Корчан и Лазар Дъбака.

Двама чудаци, които имат нужда от промяна, от различие.

Разбираме, че ветрената мелница съвсем не е първият им съвместен проект.

Откриваме, че радостта от работата е по-важна за тях от крайния резултат и ползата, която ще донесе.

Дядо Корчан.

70-годишен вдовец и въпреки нелекия си живот, успява да съхрани усмивката си, чувството си за хумор.

Той вечно дялка нещо, майстори.

И, както казахме, не се интересува много, много от крайния резултат.

Това обяснява и приятелството му с много по-младия от него Лазар.

Обърнете внимание на прякорите на тези мъже.

Корчан.

Дъбака.

Това са символи на дървото на живота.

Лазар е ерген, който доста е скитал по света.

И вече 30-годишен не е създал семейство.

Това го прави различен от останалите.

Различен в очите на съселяните си.

Забележете, той живее в наследствената воденица.

Встрани от общността.

Той е красив, трудолюбив, шегобиец.

Какво се крие зад името му?

Лазар.

Откриваме християнското внушение за Лазар, което значи Бог помага.

И насочва към евангелския разказ за възкресения от Исус Христос Лазар.

Тук можем да направим и едно друго тълкуване.

Лазарник е диалектна дума за година.

А както казахме вече, този момък е попрехвърлил годините.

В които селските ергени свиват семейно гнездо.

Щом сме започнали с тълкуването на имена.

Нека продължим с Христина.

Нейното име също носи християнско звучене.

Но тя сякаш не е типичния пример на Хрисима, покорната християнка.

Тя е предизвикателна, немирна.

Разбира се, не губи чувството си за смян пред общността.

Христина е красива, работлива, държи на думата си.

Все важни за българина добродетели.

Да обърнем внимание и на композицията на разказа.

Експозицията ни въвежда в обстановката.

Образът на мелницата задава един от конфликтите.

Между природата, сушата и човека.

Тук се запознаваме и с Лазар Дъбака и виждаме как той не се плаши от природните стихии.

А търси начини за тяхното преодоляване.

За връзката на разказа ни връща 10 години назад, тоест в ретроспекция ни припомня момента на сушата.

Която всъщност е и повод да се започне строеж на ветрена мелница.

Нещо, което е необичайно за софийското поле.

Кулминацията несъмнено е надиграването между двамата млади.

То създава един свят, различен от делния.

И съвсем естествено внася празнично настроение.

Лазар и Христина от една страна влизат в ролята на съперници.

Но от друга, точно в езика на танца, на телата откриваме тяхното привличане и любов.

И тук се изкушавам да ви препоръчам да изгледате един стар, но много красиво направен филм по този разказ.

Сиромашка радост.

Лазар побеждава Христина надиграването.

А тя му пристава според облога.

Това всъщност е и развръзката на разказа.

Дядо Корчан и Лазар Дъбака са мечтатели.

Чудаци.

За тях съселяните им казват, че има не за една, а даже за две мелници в главите им.

Тези реплики, пък и самата ветърна мелница препраща ли ви към едно друго.

Изучавано в осми клас произведение.

От испанския ренесанс.

Разбира се.

Романът на Сервантес Дон Кихот.

Там героят се бори с вятърните мелници, виждайки ги като великани.

Създава свой свят, роден от фантазията му и отговарящ на дръзката му натура и вдъхновяваща цел.

Да помага на хората.

И с това ще завърша, като обобщя, че Елин Пелиновият човек се чувства удовлетворен.

Когато живее в хармония с природните закони.

А когато творчество, вдъхновение и любов се преплитат във ежедневието му.

Затова, колкото и труден да е човешкият живот, злото може да се преодолее с любов.

Изкуство и труд.

Това е за този видеоурок.

Бъдете здрави, вдъхновени.

И преодолявайте трудностите.

С труд и любов.