Песента на колелетата - Йордан Йовков

Днес продължаваме темата за труда и творчеството.

След като разгледахме разказа на Елин Пелин Ветрената мелница, ред е да се запознаем и с един също толкова красив и вълнуващ разказ, Песента на колелетата на Йордан Йовков.

Името на този творец ви е добре известно още от шести клас познавате неговия разказ Серафим, а в седми клас се запознахте с разказа По жицата.

Това, че Йордан Йовков е летописец на своето време, че обръща внимание на универсалните ценности, сте го чували неведнъж.

И наистина, не само в споменатите разкази, съвсем реалистично са описани преживяванията и тревогите на героите.

Серафим показва изключителна проява на човечност, безкористната му помощ към Павлина е особено ценна, защото макар и беден, той е готов да даде и малкото, което притежава, за да помогне на онзи, който има по-голяма нужда от него.

Помните, че той дава събраните си за палто пари на непознатата жена, за да може тя да заведе мъжа си на лекар.

Темата за състраданието намираме и в другия познат ви разказ По жицата. Спомняте си Муканина и неговия вопъл: "О, Боже, колко мъка има по този свят, Боже!"

Именно тези теми за състраданието, за надеждата са универсални, общочовешки, срещаме ги в цялото творчество на Йовков.

Но сега, вече като зрелостници, нека разширим малко познанията си за този автор.

Едва ли знаете, че той е започнал творческия си път с поетически опити, автор е и на няколко драми: Албена, Боряна, Обикновен човек, комедията Милионерът, има и роман Чифликът край границата, а романът му Приключенията на Гололомов остава незавършен.

Йордан Йовков е роден през 1880 г. в Жеравна, той твори в началото на 20-ти век.

Знаете от историята, че това са трудни времена за българите, три последователни войни, национални катастрофи, Южна Добруджа е превърната в румънска територия.

Всичко това води до разпад в родовия космос, какво значи това: отчуждение, егоизъм, преобладаващ интерес към материалното.

И точно тук се намесва Йовковата представа, че красотата и любовта могат да се върнат в сърцата на хората и да ги спасят.

За него не е умряла и надеждата, че способният да стори зло, е способен и на самоосъзнаване, на разкаяние, на прошка.

Ето ги вечните, общочовешките, универсалните теми.

В българската литература Йовков остава със своите разкази.

Но, ако при Вазов, помните най-малко Една българка, разказа на Вазов, който учите в седми клас, ако при Вазов проблемите са национално значими, при Елин Пелин проблемите са социално значими, помните Андрешко и Спасова могила, то Йордан Йовков проявява траен интерес към философските въпроси: за доброто и злото, за греха и разкаянието, за прошката и изкуплението.

Но нека вече се спрем по-конкретно и на матуритетния разказ Песента на колелетата. Да си припомним ли накратко сюжета?

Главен герой е майсторът на каруци Сали Яшар, да, той е майстор, не е обикновен ковач, неслучайно се споменава, че такъв майстор няма наблизо, нямало е и надали ще има и занапред.

Дарбата му е сравнена с тайната на онези прочути знахари, лечители, които връщат живот на умиращите само с върха на нагорещено желязо и тук е мястото да обърнем внимание и на името на героя.

Арабската дума салих означава добротворец, а турската дума яшар - да живее.

Помните, че чувайки песента на колелетата от каруца, неговите герои оздравяват.

Всъщност точно тази песен на колелетата прави Сали Яшар необикновен майстор. Спомняте си неговия нерадостен живот, погребал двамата си синове, загубил жена си, а единствената му дъщеря се оженила в друго село.

Сякаш няма вече за какво да живее оттук нататък. Но Сали Яшар е мъдрец и знае, че ако не е оставил потомство, то може да остави добри дела.

Да стори себап, тоест безкористно добро. И докато се лута какво да е това добро, какво да стори, да построи чешма, мост или хан, ето че идва болестта.

И точно тя му подсказва истината за неговия себап. Когато лежи болен и мисли за неизбежната смърт, дочува не тракането, а песента от колелетата на каруцата на дъщеря си Шакире.

И точно тя му връща надеждата за живот. Помните, че когато Шакире влиза в бащиния си дом, тя озарява всичко с красотата си и връща живота в къщата.

Красотата, добротата и всичко, което майсторът на каруци е изгубил след смъртта на близките си, се връща със Шакире. Каквото кажеше Шакире, беше хубаво. Каквото направеше, беше добро.

Тук ми се иска да припомним и разказа на нощния пазач Джапар, който споделя със Сали Яшар за чудотворното завръщане на Ибрям Чауш, смятан от близките си за мъртъв.

Преди още Чауша да се е прибрал у дома, жена му и децата му чуват песента на колелетата от каруцата, изместена от Сали Яшар и тичат да го посрещнат.

Ето как майсторът на каруци разбира, че най-големият себап, който прави, са точно каруците, които сближават, радват хората.

И щом споменах за Джапар, нека да кажем и за втората сюжетна линия в разказа, нощният пазач е поискал преди време за жена дъщерята на Сали Яшар - Шакире.

Спомняте си как всяка вечер, отивайки на работа, той се отбива при Сали Яшар и двамата мъже дълго разговарят, пушейки, спомняте си как когато се връща при болния си баща, Шакири преобразява с жизнеността си целия дом, кичи се с дрехите на починалата си майка, припка из двора, а една нощ Сали Яшар вижда и огънчето от цигарата на Джапар, а после съзира и усмихнатата си дъщеря.

Затова и не се учудваме, когато овдовялата Шакире се завръща завинаги в родния дом и се жени за Джапар, а Сали Яшар майстори обещаната им каруца. И понеже твори своите каруци с любов, затова и те самите носят любов на хората.

Любовта, дарена на човека от Бога, е най-висшето чувство.

Тя е потребността на Йовковите герои да творят добро и любов, след като си припомнихме сюжета на разказа, неизбежно направихме и някакъв анализ, споменахме герои, послания.

Но нека и по-конкретно се спрем на фактите около това произведение, хубаво е да знаете, че този разказ е включен в сборника Последна радост, който по-късно се преименува в Песента на колелетата.

Финалите на разказите в сборника "Песента на колелетата" си приличат, героите преодоляват житейски трудности, за да достигнат истинския смисъл на живота.

Затова, говорейки за разказа като жанр, можем да споменем, че образът на мъдрия Сали Яшар насочва и към жанра на притчата за пътя на човека към осмисляне на живота.

Иска ми се да се спрем и малко по-подробно на заглавието, на какво са символи песента и колелото, песента е символ на незабравата, на паметта, на хармонията, а колелото свързваме с движението, движение напред към промяната, говорейки за сюжета, очертахме и основните моменти в него, но нека сега обърнем по-конкретно внимание на самата композиция на разказа.

Отвореният финал напомня повторителността в живота и очертава една кръгова композиция, чисто графично са обособени три части, а пейзажът е в унисон с преживяванията на героите.

Първа част започва със запознаването ни с героя и неговата слава, това несъмнено е експозицията.

Завръзката е почивката на Сали Яшар, съзерцаването на отсрещните гробища, размисълът му за смисъла на човешкия живот и това какво оставяме след себе си.

Болестта на героя и идването на единствената му дъщеря бележат развитието на действието, за да стигнем до кулминацията, духовното проглеждане на героя след разговора му с Джапар: "Аз съм бил сляп, аз съм бил глупав, има ли по-голям себап от тоя, който правя, каруци трябва да правя аз, каруци."

И очакваната развръзка, възстановената хармония, Сали Яшар открива смисъла на живота си, а дъщеря му се жени за Джапар.

Да кажем още няколко думи за Шакире и Джапар, искам да ви обърна внимание, че при Йовков имената на героите винаги са дълбоко осмислени, подбрани неслучайно.

В превод името "Шакире" означава сладка (от турски) от турското шекер и благодарност (от арабски) шукр.

Тя е сладкият плод на съществуването, благият и сладък дар за Сали Яшар, наследила е хубостта на майка си, тя е игрива, свободна, възприема живота не само в неговата сложност, но и в красотата и наслаждението.

А какъв е Джапар? Най-бедният млад човек в селото, не само защото няма пари и земя, а защото се е разминал с дом и любов, той е не по-малко мъдър от своя приятел Сали Яшар, въпреки трудния си живот не губи вяра в доброто, продължава да е предан на любовта си към Шакире.

Именно той помага на майстора на каруци да прогледне и да открие себапа, който прави, и, разбира се, в края на разказа той получава заслуженото щастие, пари от Сали Яшар и вече споделена любов с дъщеря му.

Неговото име също не е подбрано случайно, то идва от арабското Ел Джабар, което значи велик, всемогъщ, в човешкия живот неизменно болката се редува с радостта, а бедността може да смени богатството, но след като ви прочета финалните редове на разказа, смятам, че сами ще изведете посланието на творбата.

"Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората." Е, на какви мисли ни навяват тези думи?

Хармонията, щастието са възможни едва когато човек открие призванието си и съзнае, че то му носи удовлетвореност, любов към другите, ето в това е смисълът на целия раздел трудът и творчеството.

Каруците на Сали Яшар са Божи дар, който с право може да се нарече себап, защото другите са щастливи и удовлетворени.

Йовковият герой търси осмислено резултата на своя труд и ако си припомним разказа на Елин Пелин Ветрената мелница, който присъства в същия тоя раздел труда и творчеството, ще видим, че и там героите създават нещо различно, ветрена мелница и в Песента на колелетата трудът не е присъщата за селския човек полска работа, а е създаването на нещо уникално, пеещи каруци.

Силата на твореца се състои в това да успее да превъзмогне трудните моменти в живота си и да намери смисъл да продължи да създава в името на другите.

Точно това ви пожелавам и аз, превъзмогвайте трудните моменти, които макар и да сте млади, сигурно ви съпътстват, намирайте смисъл в доброто, доброто за себе си и доброто направено за другите, оставям ви да четете разказа, да внимавате в час, да отваряте учебници, помагала, за да останете удовлетворени от своя труд и след матурата.

Благодаря на Стоян Стоянов, оператор и монтажист на това видео, без когото нашата среща щеше да бъде далеч по-скучна и непълнотворна.